EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52017XG1222(02)

Заключения на Съвета от 6 ноември 2017 г. относно Европейския идентификатор на законодателството

OB C 441, 22.12.2017, p. 8–12 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

22.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 441/8


Заключения на Съвета

от 6 ноември 2017 г.

относно Европейския идентификатор на законодателството

(2017/C 441/05)

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

В член 67, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз е предвидено създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки.

2.

Едно европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което да може да се провежда съдебно сътрудничество, изисква не само познаване на европейското право, но и взаимно познаване на правните системи на другите държави членки, включително националното законодателство.

II.   ЕВРОПЕЙСКИ ИДЕНТИФИКАТОР НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

3.

Европейският идентификатор на законодателството (ELI) е предназначен да улеснява достъпа, обмена и взаимосвързаността на правната информация, публикувана чрез националните европейски и световни системи за правна информация.

4.

ELI служи за изграждане на по-отворена, директна и прозрачна система за достъп до законодателството за нуждите на гражданите, предприятията и администрацията на ниво ЕС и на по-високо ниво.

5.

Използването на идентификатора ELI и на структурирани метаданни за обозначаване и класифициране на законодателните актове гарантира по-лесен достъп до правната информация и създава условия за нейния обмен и повторна употреба. Например ELI се използва за оптимизиране на процеса, при който националните мерки за транспониране се нотифицират на Комисията и се публикуват на уебсайта EUR-Lex от Службата за публикации.

6.

По-специално, системата ELI:

а)

спомага за оперативната съвместимост между правните системи, като по този начин улеснява сътрудничеството по правни въпроси между националните администрации и допринася за създаването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз;

б)

представлява фактор за прозрачност и откритост, който повишава легитимността и отчетността в държавите членки, които я използват;

в)

позволява на потребителите да набират ръчно уникалните ресурсни идентификатори (URI) на ELI, което им осигурява по-бърз и лесен достъп до търсените законодателни актове;

г)

прави търсенето в законодателството в различните правни системи по-ефикасно за гражданите и практикуващите юристи;

д)

повишава ефективността на потоците при публикуването на правни текстове, като по този начин подобрява качеството и надеждността на данните за законодателството и води до икономии на средства;

е)

позволява интелигентно повторно използване на правната информация и създава възможности за разработването на нови услуги от частния сектор, като по този начин спомага за развитието на цифровия единен пазар.

7.

Съветът прие следните заключения.

III.   ПОТРЕБНОСТИ

8.

Порталите на националните официални и държавни вестници и на Официален вестник на ЕС предоставят достъп до информация за законодателството и други официални публикации.

9.

Познания за съдържанието и прилагането на правото на Европейския съюз могат да се придобият от правни източници на ЕС и национални източници, по-специално от националното законодателство, което прилага правото на Европейския съюз.

10.

Сътрудничеството в рамките на Европейския съюз засили необходимостта от идентифициране и обмен на европейско равнище на правната информация, произхождаща от регионални и национални органи. Наличието на правна информация в цифров вид и широкото използване на интернет отчасти отговарят на тази необходимост. Същевременно обменът на правна информация в електронен формат е затруднен от съществуващите различия между отделните национални правни системи, както и от разликите в техническите системи, които се използват за съхранение и визуализиране на законодателството на националните уебсайтове. Това възпрепятства оперативната съвместимост между информационните системи на националните и европейските институции, независимо от увеличаването на броя на документите, достъпни в електронен формат.

11.

Използването на европейския идентификатор на законодателството (ELI) въз основа на принципа на доброволното му и постепенно възприемане спомага за преодоляването на тези проблеми. Избирайки да използват единни идентификатори, да прилагат структурирани метаданни към националното законодателство в официалните и държавните вестници и да публикуват метаданните във формат, позволяващ повторна употреба, държавите членки могат да създадат условия за ефективно, лесно за потребителя и бързо търсене и обмен на информация, както и да въведат ефикасни механизми на търсене за законодателите, съдиите, практикуващите юристи и гражданите.

IV.   РЕШЕНИЯ

12.

Всяка държава членка следва да продължи да управлява собствения си национален официален или държавен вестник по свое усмотрение.

13.

Същевременно въвеждането на обща система за идентифициране на законодателството и структуриране на свързаните метаданни се разглежда като полезно средство, което улеснява по-нататъшното установяване на взаимосвързаност между националните законодателства и подпомага практикуващите юристи и гражданите при работата с тези системи за правна информация.

14.

ELI гарантира икономически ефективен публичен достъп до надеждни и актуализирани данни за законодателството и неговото въвеждане е доброволно и постепенно. За тази цел:

а)

ELI въвежда единен идентификатор на законодателството, който може да се чете както от хора, така и от компютри, и е съвместим със съществуващите технологични стандарти (първи стълб на ELI);

б)

ELI предлага набор от елементи (метаданни) за описание на законодателството в съответствие с референтна онтология (втори стълб на ELI);

в)

ELI дава възможност за по-голям по обем и по-бърз обмен на данни: когато метаданните са вградени в уебсайтовете на официалните или държавните вестници или в системите за правна информация, информацията може да се обменя автоматично и ефикасно, като се използва постепенно оформящата се структура на семантичната мрежа, която позволява информацията да се обработва пряко както от компютри, така и от хора (трети стълб на ELI).

15.

ELI предоставя на държавите членки и Европейския съюз гъвкав, самодокументиращ се, съгласуван и единен метод за обозначаване на законодателството в различните правни системи. Уникалните ресурсни идентификатори (URI) на ELI представляват постоянно средство за единно идентифициране на всеки законодателен акт в Европейския съюз, като същевременно се отчитат особеностите на националните правни системи (1).

16.

ELI отчита не само сложния и специфичен характер на регионалните, националните и европейските правни системи, но и промените в правните ресурси (например консолидирани текстове, отменени актове и др.). Той е проектиран да работи безпроблемно като надстройка на съществуващите системи, като използва структурирани данни, и може да бъде въведен от всяка национална служба, която публикува законодателство, на европейско и по-високо ниво според избрано от нея темпо.

17.

Освен държавите членки, насърчават се да използват системата ELI и страните кандидатки, и държавите — страни по Конвенциите от Лугано (2), както и други.

V.   АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

18.

Вследствие на заключенията на Съвета от 26 октомври 2012 г. бяха приложени на практика следните препоръки:

а)

системата ELI бе въведена в редица национални системи за публикуване на законодателство (първи стълб и/или втори стълб и/или трети стълб). Списъкът на използващите ELI национални служби, които публикуват законодателство, е поместен в регистъра за ELI: http://eurlex.europa.eu/eli;

б)

ELI се прилага към законодателството на Европейския съюз, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и на портала EUR-Lex, които се управляват от Службата за публикации на Европейския съюз;

в)

Службата за публикации на Европейския съюз, действайки в съответствие с Решение 2009/496/ЕО (3), интегрира ELI в портала EUR-Lex;

г)

Службата за публикации на Европейския съюз съхранява и поддържа на портала EUR-Lex регистър на националните координатори за ELI, информация за формата и използването на ELI в участващите страни, както и друга полезна документация.

VI.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

19.

Съветът приветства инициативата на определен брой държави членки да използват ELI доброволно на национално равнище.

20.

Работната група за европейския идентификатор на законодателството, или Работна група за ELI, е орган, създаден от Работната група по електронно право на Съвета на ЕС с цел да се дефинират спецификациите, свързани с ELI, и да се гарантира тяхното по-нататъшно развитие и поддръжка в структурирана рамка:

а)

проектите за спецификации на Работната група за ELI, съвкупността от които представлява стандарта за ELI, са достъпни на уебсайта на Службата за публикации на ЕС:

http://publications.europa.eu/mdr/eli/ ;

б)

Работната група за ELI определя набор от процеси за изменение и поддръжка на спецификациите за ELI, като се предвижда да бъдат привлечени за участие заинтересованите страни и се следи за това нововъведенията да са обратно съвместими, за да се гарантира, че няма да бъдат засегнати съществуващите приложения;

в)

Работната група за ELI разработва редица ръководства с добри практики, както и множество други ресурси, които са достъпни чрез регистъра за ELI:

http://eurlex.europa.eu/eli ;

г)

Работната група за ELI има за цел да подпомогне правителствените служби, които публикуват законодателство и желаят да въведат ELI, чрез обмен на знания и експертни умения;

д)

В състава на Работната група за ELI влизат европейските страни, които са въвели ELI.

21.

Експертната група за ELI към Работната група по електронно право следва да даде тласък на тази инициатива, като:

а)

даде възможност на държавите членки да обменят опит и добри практики относно въвеждането на ELI;

б)

информира държавите членки за работата на Работната група за ELI;

в)

докладва на Работната група по електронно право за проблемите и потребностите на държавите членки по отношение на ELI;

г)

докладва на Работната група по електронно право за съдържанието на срещите.

22.

Съветът отбелязва, че всеки от стълбовете на ELI (единните идентификатори, онтологията и метаданните) подлежи на доброволно, постепенно и незадължително въвеждане.

23.

Стълбовете на ELI могат да се въвеждат независимо един от друг, но комбинацията от всички тях ще даде възможност да се извлекат всички ползи от ELI. Съветът приканва държавите членки, които решат да въведат ELI на доброволна основа:

а)

да прилагат ELI към документи от националното законодателство, поместени в националните официални и държавни вестници или в системите за правна информация, управлявани от държавите членки;

б)

по начин, който смятат за най-лесно осъществим от техническа гледна точка, при публикуване на документи от националното законодателство в националните официални и държавни вестници или при въвеждането им в техните системи за правна информация:

i.

да присвоят на всеки законодателен акт единен идентификатор въз основа на образец, използващ няколко или всички компоненти, посочени в спецификациите;

ii.

да включат някои от метаданните и онтологията, посочени в приложение 1, точка 3 — Референтни уебсайтове за ELI;

iii.

да сериализират тези метаданни на уебсайтовете на официалните или държавни вестници.

в)

да определят национален координатор за ELI;

г)

да споделят и разпространяват информация за ELI;

д)

да обсъждат всяка година в работната група на Съвета постигнатия напредък при въвеждането на ELI и метаданните за националното законодателство.


(1)  Европейският идентификатор за съдебна практика (ECLI), който се прилага доброволно, представлява европейска система за идентифициране на съдебната практика. Чрез ELI се идентифицират законодателни текстове, които имат различни и по-комплексни характеристики; двете системи взаимно се допълват. В заключенията си на тази тема (ОВ C 127, 29.4.2011 г., стр. 1) Съветът отправи искане за въвеждане на европейски идентификатор за съдебна практика и минимален набор от еднотипни метаданни за съдебната практика.

(2)  Исландия, Норвегия и Швейцария.

(3)  ОВ L 168, 30.6.2009 г., стр. 41.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Основни сведения и референции

1.   Относно въвеждането на национално равнище

1.1.   Национален координатор за ELI

1.

Всяка страна, която използва ELI, трябва да определи един национален координатор за ELI.

2.

Националният координатор за ELI отговаря за:

а)

докладването за състоянието с въвеждането на ELI;

б)

обмена и докладването във връзка с приложимите образци за URI;

в)

обмена и докладването във връзка с наличните метаданни и връзката им със схемата за метаданни на ELI (ако е приложимо);

г)

предоставянето на посочената по-горе информация на Работната група за ELI и на експертната група с цел публикуване на уебсайта на регистъра за ELI.

1.2.   Въвеждане

1.

Въвеждането на ELI е въпрос от национална компетентност.

2.

Като вариант ELI може да се използва и в публикуваната форма на законодателния акт, за да се улесни позоваването.

1.3.   ELI в рамките на ЕС

1.

Координатор на въвеждането на ELI на равнището на Европейския съюз е Службата за публикации на Европейския съюз.

2.

Където е целесъобразно, „страна“ или „държава членка“ следва да се четат като „ЕС“.

2.   Елементи на ELI

Следните елементи на ELI отговарят на тези изисквания от техническа гледна точка (стълбове на ELI). Стълбовете на ELI могат да се въвеждат независимо един от друг, но комбинацията от всички тях ще позволи да се извлекат всички ползи от ELI.

2.1.   Идентифициране на законодателството — начини за единно идентифициране, даване на наименование и предоставяне на достъп до национално и европейско законодателство (първи стълб)

ELI използва HTTP URI за конкретното идентифициране на цялата правна информация онлайн, която официално се публикува в Европа. Тези URI са формално описани от машинночетими образци на URI (IETF RFC 6570), като се използват компоненти, които носят семантика както от правна гледна точка, така и от гледна точка на крайния потребител. Всяка страна ще създаде свои самоописващи се URI, като се основава във възможно най-голяма степен на описаните компоненти и отчита специфичните си езикови изисквания. Страните са свободни да подбират и подреждат компонентите по начина, който най-пълно задоволява изискванията им.

Компонентите са по-точно дефинирани и достъпни на уебсайтовете, посочени в точка 3 — Референтни уебсайтове за ELI.

2.2.   Характеристики, описващи всеки законодателен акт (втори стълб)

Ако на първия етап актовете могат да се идентифицират с помощта на структурираните URI чрез набор от дефинирани компоненти, то прилагането на допълнителни метаданни, установени в рамките на общ синтаксис, ще създаде основа за стимулиране и повишаване на оперативната съвместимост между системите за правна информация. Като определят метаданните, описващи основните характеристики на даден ресурс, страните ще могат повторно да използват обработената от други полезна информация за собствени нужди, без да е необходимо да въвеждат допълнителни информационни системи.

Ето защо, макар да са свободни да използват собствена схема за метаданни, страните се насърчават да следват и използват стандартите за метаданни на ELI с общи, но изчерпателни референтни таблици, което позволява да се изпълнят специфични изисквания. Схемата за метаданни на ELI е замислена да се използва в комбинация с индивидуални схеми за метаданни.

Онтологията е формално описание на набор от понятия и взаимовръзки в определена област. Описанието на характеристиките на законодателството и на взаимоотношенията между различните понятия дава възможност да се постигне общо разбиране и предотвратява двусмисленото тълкуване на термините. Онтологията представлява формална спецификация, поради което е директно машинночетима.

Метаданните на ELI са формализирани посредством онтологията на ELI и се основават на добре познатия модел за „Функционални изисквания за библиографските записи“ (FRBR, http://archive.ifla.org/VII/s13/frbr/), който е съобразен с други действащи инициативи за стандартизация в тази област.

Поддръжката на онтологията се осигурява от Работната група за ELI.

2.3.   Предоставяне на метаданните с оглед на обмена на данни (трети стълб)

За да стане обменът на данни по-ефикасен, елементите метаданни на ELI могат да бъдат сериализирани в съответствие с препоръката на W3C „RDFa in XHTML: Syntax and Processing“ (RDFa). Държавите членки могат да решат да добавят други формати за сериализиране, освен RDFa.

3.   Референтни уебсайтове за ELI

На портала EUR-Lex е поместен регистърът на националните координатори за ELI, информация за формата и използването на ELI в участващите държави членки, както и друга полезна информация:

http://eurlex.europa.eu/eli

Референтната версия на онтологията на ELI се поддържа от Работната група за ELI. Тази версия, включително всички публикувани преди това версии и известията за публикуването им, са свободно достъпни в регистъра на метаданните (MDR), поддържан от Службата за публикации на Европейския съюз:

http://publications.europa.eu/mdr/eli


Top